Кампания „Бъдеще време”

Алтернативите, които могат да осигурят едно спокойно бъдеще за всеки от нас, не са многобройни. Те се свеждат главно до следните варианти:

  1. Продължителна заетост, която да осигури продължителна включеност в обществените пенсионноосигурителни системи. Обикновено такава заетост гарантира получаването на пенсия в размер на максимум 60-70% от доходите, въз основа на които са заплащани осигуровки;

  2. Допълване на задължителните осигурителни плащания със средства, които се внасят по лична осигурителна сметка;

  3. Работа в „сивия” сектор или осигуряване на минимална работна заплата, като се разчита на спестявания, инвестиции в имоти или се разчита на „по-благоприятни времена”, през които ще може „да се уредят тези въпроси”;

  4. Стремеж за осигуряване на най-доброто за децата, като се разчита на тяхната подкрепа по време на старините, които „я ги доживеем, я не”.

Ако някои от подходите ни се струват по-предвидливи, а други по-разумни, това сигурно е така. За съжаление съществува огромна група от работещи, която мислейки за ежедневната прехрана, за изкарването на дневната надница, за търсенето на заетост през следващия ден, остава на заден план бъдещето време.

Какво обаче ще се случва следващите 3-5-10 години, когато хората, изпаднали от осигурителните системи през времето на прехода (който по всичко личи още не е свършил) започнат да излизат от пазара на труда?

Нека си представим Ангел, който е бил на 30 през 1990 г., останал е без работа и циркулира из частния сектор като периодично е осигуряван, макар и на минимална заплата, но в повечето време не се е осигурявал. Днес Ангел е на 52, пообрулен от живота извършвайки тежка физическа работа. Продължава да се прехранва с лепене на плочки и боядисване, но хроничния бронхит се обажда, може да работи по 3-4 часа на ден. Ангел трудно би издържал до 63 годишната възраст за пенсиониране на това темпо, но дори и да се справи, това няма да му осигури спокойствие за старините.

Ако сега държавата предлага алтернативи за своите граждани, на които им остават 1-2 години до пенсиониране, от рода на програми за заетост или възможност за закупуване на годините отделени за висше образувание, то какво ще се случва след 5 години, когато хора като Ангел ще ги налегнат проблемите. Не звучи реално някой да си закупи 30 години стаж, но дори и да се създаде такава възможност, Ангел няма да има възможност да се възползва.

Тази голяма група хора, която по различни оценки е около 30% от трудещите се ще се превърне в клиент на разнообразни социални програми, които ще натоварят нас като работещи и нашите деца, които ще трябва да бъдат нагърбени с тази разходи.

Какво трябва да се направи днес, за да се намалят негативните ефекти в бъдещето?

  1. Включването в осигурителните системи на колкото се може повече хора на трудова заетост;

  2. Осигуряване въз основа на размера на реалните доходи;

  3. Информационни кампании с реални примери за очакваните резултати от едно или друго избрано поведение.

Какво няма да помогне?

  1. Ожесточаване на контрола на трудовите правоотношения от страна на контролните органи. Пълненето на фиска с глоби от актове едва ли ще завиши интереса към общественото осигуряване;

  2. Поддържане на високи бариери за включване в осигурителните системи – например както е при осигуряването на управителите на търговски дружества.

Фондация Пиа Матер търси партньори за съвместни дейности, които да са целят постигане на устойчиви резултати в бъдеще време.