Как да загасим пожар с наводнение

Мечтаното от тъмносините депутати от предишния парламент прехвърляне на бюджета за здравеопазване от министерство на здравеопазването към НЗОК беше осъществено от червения парламент тази година. Както всяка една система, която се намира в привидно равновесие, така и болничната система потърси ново развновесие като отвърна на това въздействие с противодействие, което да го компенсира – с увеличаване на броя на хоспитализациите.

Значително се увеличи броя на така наречените „социални” хоспитализации, при които се приема пациент за два или три дни за да му се направи някое изследване, или даде лекарство, което иначе не може да заплати. Пациентите получават достъп до специалист, за който тяхното GP иначе им отказва талон. Това е така, защото за разлика от талоните за специалист, които са ограничени, хоспитализациите нямат лимит. Болницата отчита пациент по клинична пътека за която получава 300-500 лева от НЗОК. Разбира се болницата отчита и оборот на леглата и заетост на базата, с което си подобрява собствената статистика и показва на обществото колко му е неободима.

Подобни ситуации, при които се разиграват цели театрални постановки само и само за да стане работата, са често срещани у нас. Като цяло обаче негативите на този театър са по-големи от ползите за участниците. Лекарите в болниците ежедневно приемат и изписват болни без дори да им премерят кръвното, пациентите трябва да изгубят три дена за да получат едно лекарство. Получава се едно тотално изкривяване на картина на здравния статус в страната, което препятства всякакво планиране от управляващите в здравеопазването. И най-важното – хитруването излиза на всички по-скъпо.

В условията на нереално ниски цени за повечето клинични пътеки, за които плаща НЗОК е трудно да се намери решение на тези проблеми. Но от този омагьосан кръг може да се потърси изход, като се отмени лимита за талони за преглед при специалист. Ако за един такъв прием касата плаща 17,90 лева за първично и вторично посещение, то това е средно 20 пъти по-евтино, отколкото пациента да бъде приет в болница. Трябва винаги да се търси възможност пациента да бъде излекуван без да постъпва в болница, защото лечението там е много скъпо. Пациентите ще предпочетат да посетят специалист, вместо да ги приемат в болница. Ще бъдат хоспитализирани само пациентите, за които това е належащо. Икономисаните средства могат да се прехвърлят за увеличаване на средствата за клинични патеки и тяхното доближаване до реалните разходи. Така и лекарите няма да се принуждават да въртят ежедневно пациенти само за да не е на загуба болницата. Разбира се, мътната вода е изгодна за тези, които могат да взимат решения, защото те искат да ловят риба.

14.09.2006 (публикувана на 21.09.2006 във в. Капитал)