Пазар в болниците? Сериозна заблуда

Редовно следя статиите на здравни теми в „Капитал“. Радвам се, че чрез тях широк кръг хора стават съпричастни с проблемите. Според мен здравната система се нуждае от две неща:

1. Повече ефективност в разходването на средства.

2. Повече средства.

Разнопосочните интереси в системата предлагат тези две цели да се постигнат по различен начин и статии за това са публикувани в „Капитал“. Има две наистина сериозни заблуди: 1. Че приватизацията и пазарът ще решат проблемите. 2. Че като се допуснат здравните фондове и се разбие монополът на Националната здравноосигурителна каса, ще цъфнем и вържем.

За първата заблуда има цели книги. Накратко казано, това не е обикновен пазар, свободната конкуренция в здравеопазването има съвсем различен резултат и той определено не е по-малко разходи и повече ползи за потребителите.

По втория въпрос нещата също са сложни. В момента 6% здравна вноска за гражданите генерира грубо 1 млрд. лева в НЗОК. Тези пари трябва да се харчат солидарно между всички, на които в един момент им се наложи. Те чисто теоретически не следва да се предоставят на частни структури за управление и генериране на печалба, тъй като по този начин се нарушава принципът на солидарността. Какво значи да се допуснат здравните фондове? Че кой им пречи и сега да функционират? Но те много добре разбират, че само 4-5% от населението в най-добрия случай ще ползват услугите им. Целта са им тези 1 млрд. лева. В момента десетте фонда събират около 10 милиона (по един милион всеки), a представете си колко добре им звучи 1 млрд., ако се раздаде на десет фирми. Според мен обаче по този начин не се постига нито една от двете цели, които споменах в началото. Нито ще се разходват по-ефективно парите (напротив, част от тях ще отидат за печалба на самите дружества). Нито ще се генерират повече допълнителни средства - видя се, че те не могат и 10 млн. да съберат. Логично - кой може да отдели от 500 - 1000 лева заплата повече от тези 6%, които дава на касата?

Знаете ли кои са в момента клиентите на частните фондове? На един фонд - собственост на бивш здравен министър, основен клиент е фирмата, която по негово време печелеше големите търгове за лекарства и сега му се отплаща. На друг фонд клиенти са главно държавни енергийни предприятия. Нали се сещате как стават договорите с държавните предприятия:)

В здравното осигуряване проблемът е, че не може да има три стълба за разлика от пенсионното осигуряване. Не може да има втори задължителен стълб. Причината е именно принципът на солидарност - не може да има задължителни лични здравни сметки. Обаче може да има доброволни - който иска, отива във фонда и си плаща.

Затова не се подвеждайте от хора, които само чакат някое правителство да се огъне и да разпилеят по своите фирми така малкото средства за здравеопазване или пак набързо да приватизират болниците. А веднъж приватизирани, държавата няма да има ресурс да поправя грешката си като с авиокомпания „Балкан“. Болниците следва да се дават на концесии или под управление - като митниците на „Краун ейд­жънтс“, или да се преструктурират. Погледнете към Европа.

01.02.2006 (Публикувана на 04.02.2006 във в. Капитал)