Прозрачни практики за публично финансиране

31.12.2011

Подкрепата на неправителствения сектор у нас премина през няколко вълни за последните 22 години.

Първите финансирани проекти през 90-те години бяха за подкрепа на гласността и демократизацията на страната и реформиране на посттоталитарното общество.

Втората вълна проекти през периода 2000-2010 г. бяха насочени към социалния сектор - подобряване на условията в социални домове, затвори, малцинства, групи със специфични нужди. Тази вълна все още не е напълно затихнала.

Третата вълна проекти от 2010 година насам са насочени към подкрепата на доброволчеството, предприемачеството и стимулиране на дарителството. Това е прощално ехо - последните средства, отделяни от чуждестранните донори, които практически са се изтеглили от България, за да се насочат към други страни. (N.B. през м. 06.2012 се открои еднозначно и тенденцията НПО да поемат лобистки функции - най-вече по отношение на разходите за лекарствени средства, като се обслужват интереси на фармацевтични компании от "пациентски" организации, както и за реализирането на проекти за шистовия газ).

От друга страна все по-често финансирането на социални и здравни проекти се извършва чрез обществени поръчки, тъй като възложителите са единствените бенефициенти по определени оси от оперативните програми и обществените поръчки са формата, чрез която търсят подизпълнители.

20 години по-късно след като са изхарчени милиарди за "укрепване на капацитета", "обучения", "деинституционализация", "премахване на стигмата" се оказва, че не са се случили някои важни неща:

1. Раждането на каузи все още не се случва локално, в дадени общности - в общините.

2. Не се възприеха политики от централните и местните органи на властта за делегиране на бюджети за социални дейности, за заделяне на средства на конкурсна основа за локални инициативи.

3. На пръсти се броят поканите за проектни предложения, като често икономическите интереси на "утвърдени" изпълнители на проекти, "партньорските взаимоотношения" създадени между групи организации предрешават избора на финансирани проекти.

Това води до финансирането на "хартиени" проекти от типа: "Анализ на ....", "Изработка на Статут за ...", "Разработване на Ръководство за граждански диалог в....". В тази връзка преди време подготвихме една статия по конкретен повод.

Провеждането на конкурс за проекти е само по себе си проект. Да се изберат най-подходящите проекти, да се проследи тяхното изпълнение и да се оцени ефектът от тяхната реализация не е лека задача. За съжаление много донори приключват конкурса си с избора на проект, като критериите и начина на провеждане на конкурса пораждат някои въпроси.

Прозрачни практики за публично финансиране - това е нашият отговор на нуждата от оценка на провежданите в България конкурси за проектно финансиране, както и обществени поръчки, които са насочени към дейности, анализи и обучения в социалния и здравния сектор. Това е инструмент, с който можете да прецените дали си струва да се участва в даден проект - подготовката на проектно предложение отнема седмици, струва средства за подготовка на официални документи и създава очаквания, които могат да са напразни.

Изготвили сме 23 критерия, (версия 1 от 21.01.2012), разпределени в 3 категории. Можете да сметнете сами оценката за конкурса, в който смятате да участвате и сами да прецените дали да отделите време и енергия за него. Също така ние ще следим провежданите конкурси и ще ги оценяваме обективно, като техните оценки ще бъдат достъпни тук, на страницата на фондацията. Изпращайте ни оценените от Вас конкурси, за да може да разширим обхвата на оценяване.

Оценяването се извършва на 3 фази:

1. ПРЕДКОНКУРСНА ФАЗА - тази оценка може да бъде дадена веднага след като конкурсът е стартирал. Максималната оценка е 100 точки.

2. ФАЗА НА КЛАСИРАНЕТО - тази оценка може да бъде дадена веднага след обявяването на избраните за финансиране проекти. Максималната оценка е А.

3. СЛЕДКОНКУРСНА ФАЗА - тази оценка може да бъде дадена след изпълнението на одобрените за финансиране проекти. Максималната оценка е А.